Износът на горива от Съединените щати достигна исторически връх, след като Европа и Азия се обърнаха към американските енергийни пазари, за да компенсират дефицита, предизвикан от войната в Близкия изток.

По данни на Американската администрация за енергийна информация, през изминалата седмица от САЩ са били изнасяни над 8,2 милиона барела дневно рафинирани горива – включително бензин, дизел и авиационно гориво. Това представлява огромен скок от над 20% спрямо същия период на миналата година. Огромното търсене дори превърна Америка в нетен износител на суров петрол за първи път от Втората световна война насам.

Бумът в износа носи огромни дивиденти на американските енергийни гиганти, които могат да добавят допълнителни 60 милиарда долара към паричните си потоци през тази година.

Политическият риск за Доналд Тръмп

Мащабният износ обаче бързо изпразва вътрешните резерви на страната. Запасите от дизел в САЩ паднаха до най-ниското си ниво от 20 години насам. Това логично доведе до поскъпване за крайния потребител – средната цена на бензина в Америка достигна четиригодишен връх от 4,53 долара за галон.

Ситуацията създава сериозен вътрешнополитически риск за президента Доналд Тръмп. Въпреки че Белият дом многократно увери, че няма да забранява износа на горива (който в момента е спасителен пояс за европейската икономика), анализаторите смятат, че политическият натиск може да промени това. Според Робърт Йоугър, стоков специалист в Mizuho Securities, ако цените достигнат границата от 5 долара, администрацията може да бъде принудена да наложи забрана за износ, за да успокои избирателите.

Дипломатически совалки и колебания на пазарите

Основната причина за глобалната криза е двумесечното затваряне на Ормузкия проток заради конфликта между САЩ, Израел и Иран, което блокира около една пета от световните доставки на петрол.

Надеждите за изход от кризата предизвикаха резки колебания на пазарите в сряда. Цената на петрола тип Брент се срина от 109 до 97 долара за барел, след като Доналд Тръмп намекна, че военната кампания може скоро да приключи и протокът да бъде отворен. След предупреждение от президента, че евентуален отказ на Иран за сделка ще доведе до "много по-интензивни бомбардировки", цената отново се стабилизира около 101 долара.

Дипломатическите преговори продължават чрез пакистански посредници. Според информация на Axios, най-новото американско предложение включва 30-дневен период за "изграждане на доверие". Планът предвижда едновременно отваряне на Ормузкия проток и вдигане на американската блокада над иранските пристанища, последвано от преговори за ядрената програма на Техеран. Основните разминавания остават големи – Вашингтон настоява за 20-годишен мораториум върху обогатяването на уран, докато Иран е склонен да приеме ограничение от едва три до пет години.

(информация: Financial Times | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)